Целта е да се спре намаляването на животните в ЕС
До средата на март Европейската комисия ще предложи промени в правилата за ДЗЕС 1, а през април ще последват изменения и на ДЗЕС 6. Това стана ясно след последното заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС, което се проведе на фона на продължаващите в Брюксел протести на земеделските стопани. Едно от действията, по които Съветът постигна съгласие в рамките на заседанието, беше свързано с промените в правилата относно стандарта за ДЗЕС 1, с който се налага изискване постоянно затревените площи да се поддържат стабилни спрямо референтната 2018 година.
Съгласно ДЗЕС 1 бившите животновъди с големи пасища, които са били принудени, вследствие на смущения на пазара в сектора на месото и млечните продукти, да преминат към производство на полски култури, могат да бъдат приканени да преобразуват обработваемата си земя в постоянно затревена площ. Това би могло да доведе до загуба на доходи за тези земеделски стопани. Поради това Съветът приветства предложението на Комисията за изменение на правилата за ДЗЕС 1 до средата на март, за да се гарантира, че се отчитат структурните промени, причинени от намаляването на добитъка, и че земеделските стопани без животни не са задължени да преобразуват отново обработваема земя в пасища или затревена площ.
Що се отнася до ДЗЕС 6, Съветът призова Комисията да преразгледа възможните практики за покриване на почвите, с цел да се вземат предвид регионалните характеристики, така че земеделските стопани да могат да се възползват от по-голяма гъвкавост. Комисията ще преразгледа тази възможност и ще представи насоки през април.
Министрите приветстваха работата на ЕК по преразглеждане на методиката за оценка на качеството на системата за мониторинг на площта (СМП). Тя е основана на автоматизиран анализ на сателитни изображения от „Коперник“. Очаква се, прегледът да бъде готов през март 2024 г. и да спомогне значително за намаляване на броя на посещенията в земеделските стопанства от националните администрации, в някои случаи с 50% или повече.
Освен това Съветът приветства факта, че Комисията ще публикува обяснителна бележка, за да разясни използването на така наречената непреодолима сила или извънредни обстоятелства.
Тази концепция гарантира, че няма да се налагат санкции на земеделски стопани, които не могат да изпълнят всички свои задължения по линия на ОСП поради извънредни и непредвидими събития извън техния контрол, като например тежки суши или наводнения. Публикуването на тази бележка беше добре прието от министрите, които преди това изтъкнаха, че е важно да се подобри комуникацията със земеделските стопани и да се гарантира, че те разполагат с подходяща информация за подпомагането по Общата селскостопанска политика.
Комисията се ангажира да работи заедно с държавите членки, за да определи възможните начини за оптимизиране на контрола с цел намаляване на административната тежест.
По време на заседанието стана ясно, че през март Комисията ще извърши проучване сред земеделските стопани с цел да установи, кои елементи, произтичащи от правилата на ОСП, водят до по-голяма административна тежест. Очаква се през есента на 2024 г. Комисията да публикува резултатите от проучването, заедно с подробен анализ.
Съветът постигна съгласие за опростяване на процеса на изменение на стратегическите планове по ОСП. За да се постигне това, Комисията ще работи съвместно с държавите членки и ще им помогне да опростят интервенциите си и да улеснят измененията на стратегическите планове.
Съветът настоя също така да бъдат разгледани начини за подобряване на положението на земеделските стопани в средносрочен и дългосрочен план, включително позицията им във веригата за доставки на храни.
Според Съвета, възможно най-скоро следва да се преразгледат основните актове на общата селскостопанска политика. Във връзка с това Съветът изтъкна решимостта и политическата си воля да предприеме ефективни действия в отговор на опасенията, изразени от земеделските стопани.
С оглед на тази всеобхватна цел министрите предоставиха политически насоки за подобряване на ролята на земеделските стопани като гаранти за продоволствената сигурност, като същевременно се гарантира спазването на ангажиментите на ЕС за екологична устойчивост. Това изисква целенасочени изменения на основните актове за ОСП, като се гарантира баланс в последиците от търговските споразумения и се помага на украинския износ на селскостопански продукти да достигне традиционните си пазари.
Успоредно с това ще продължи започнатият от Комисията стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство, за да се набележат начини за подобряване на ОСП в дългосрочен план. Според Председателството е важно да се гарантира, че този процес дава възможност да бъдат отчетени позициите на държавите членки.
Всички мерки, които Съветът прие по време на заседанието, са с акцент върху намаляването на административната тежест и бюрокрацията както за земеделските стопани, така и за националните администрации. Мерките са потвърждение на политическата воля на институцията да предприеме ефективни действия в отговор на опасенията на земеделските стопани. Тези действия представляват политически насоки за бъдещата работа и за структурен подход в средносрочен и дългосрочен план, посочват от пресслужбата на институцията.
По време на това заседание на Съвета министър Кирил Вътев отбеляза, че Европейската комисия следва да направи цялостна оценка на законодателството на Зелената сделка и въздействието й върху селското стопанство в Европейския съюз. Заедно с това е необходимо да се предвиди клауза за реципрочност в споразуменията за свободна търговия, която да гарантира спазването на идентични производствени стандарти за качество и безопасност на храните и от двете страни.
Предложените от ЕК мерки за намаляване на административната тежест за земеделските стопани са стъпка в правилната посока, но биха могли да бъдат и по-амбициозни, отбеляза министър Вътев. По отношение на условността той посочи, че трябва да се направи всеобхватен преглед на изискванията на всички стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и тяхната екологична полза на фона на динамиката на климатичните промени, пазарни дисбаланси и икономическа устойчивост на продоволствения сектор.
България подкрепя изменението на ДЗЕС 1, тъй като с него до известна степен ще се облекчат животновъдите в контекста на преструктуриране на тяхната дейност. По отношение на ДЗЕС 6 България подкрепя предложението за преглед на възможните селскостопански практики за осигуряване защита на почвите с растителна покривка.
Страната ни продължава да настоява за преразглеждане на стандарти ДЗЕС 7 и 8 и през 2024 г., като счита, че диверсификацията има не по-малка роля от ротацията за постигане на екологичната цел на стандартите, а в същото време нейното контролиране административно е по-приемливо, посочи министърът.
Кирил Вътев посочи, че редица административни мерки могат да бъдат предприети в краткосрочен план. Приоритет, например, е отлагането на крайния срок, до който Системата за мониторинг на площ следва да бъде напълно функционална.
В условията на нарастващи предизвикателства ЕС се нуждае от стабилна система, която да гарантира сигурност на доставките и достъпност на храните за гражданите, както и поминъка на фермерите. В тази връзка е от съществено значение да се постигне изравняване в нивата на директните плащания, каза още министър Вътев и допълни: „България изразява готовност за съдействие в предстоящия процес на опростяване и очакваме конкретни предложения на ЕК за всяка една от посочените мерки, за да се компенсират загубите на земеделските стопани.“
