Поправките се правят по споразумението с протестиращите преди месец зърнопроизводители
Чужди ниви ще могат да се разместват на територията на дадено землище и дори да се обработват без разрешение от собствениците им, ако мнозинството от фермерите вземат такова решение. В детайли, ще могат да се „разместват“ нивите на до една трета от собствениците на земя, които най-често са неоткриваеми, ако останалите две трети са съгласни да се пристъпи към процеса.
Пренареждането на парчетата земята ще се допуска с цел уедряване, т.е. всеки ползвател да може да размести нивите, така че да събере своите на едно място в землище на селото си. Това става ясно от поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени от депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС в парламента.
Така правителството отговаря на исканите законодателни промени, които изкараха на протест фермери от различни браншове из страната около месец преди ротацията. Те блокираха пътища и магистрали.
Преди броени дни стана и ясно, че Брюксел е позволил на България да изплати от бюджета си над 61.3 млн. евро на зърнопроизводителите, които отново със същия протест настояха за тези пари.
Засега в поправките на закона не е попаднало най-спорното искане на зърнопроизводителите – държавата да се намесва и да регулира цените на рентата, така както например прави чрез КЕВР на пазара на електроенергия.
Условие
Друго условие за старт на процеса по уедряване е мнозинството от две трети собственици (или арендатори), които желаят разместване на нивите, да имат права на над две трети от площта на нивите в съответното землище.
Фермерите, чиито ниви се ползват автоматично и реално без тяхно съгласие, защото най-често са неоткриваеми, могат да получават рента за земята си в т.нар. извънбюджетна сметка. Рентите се събират в нея, защото както в момента се водят „бели петна“, т.е. парцели, които са пустеещи. Така ако човек, който е бил, например на гурбет в чужбина, се върне и установи, че земята му се обработва, ще може да получи рента от тази сметка. Независимо от законовата процедура през годините имаше редица сигнали, че за някои парцели такава рента не е събирана, а просто са били заграбени и са ползвани, без да се плаща.
Собствениците, които са откриваеми, но са против разместването на нивите им, трябва да подадат изрична декларация, в която да посочат отказа си. Това гарантира, че нивите им няма да участват в разместването и те ще продължат да ги ползват в реални граници, разясни пред Mediapool Десислава Танева от ГЕРБ.
Заповедта за определените масиви за участие в уедряването, наричано още комасация по ползване, ще може да се обжалва в районния съд, защото хипотетично има възможност някои от собствениците да не са разбрали, че ще има разместване на парчетата земя и поради тази причина да не са декларирали своя изричен отказ.
Защо се прави?
„По този начин ще се прекрати практиката, при която един или няколко ползватели не желаят да подпишат изготвеното от десетки участници споразумение за уедрено ползване на имотите в съответно землище или го оспорват по административен и съдебен ред, което води до спиране на процедурата или до несигурност в ползването на имотите“, пише в мотивите на вносителите.
Важен детайл е, че до 30 юни всяка година ползвателите трябва да предоставят за регистриране в общинските служби по земеделие, договорите за наем и аренда, с които ще участват в процедурата по уедряване.
Приоритет за местните фермери
Въвеждат се нови правила и за отдаването на държавни земи, които също бяха поискани от протестиращите зърнопроизводители. Предлага се отдаването на държавни масиви под аренда занапред да се случва само след търг, а не както досега и след конкурс. Новост е, че до участие в търговете ще се допускат местни земеделци, развиващи дейности като отглеждане на плодове и зеленчуци, едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури, както и биопроизводители. Право да придобият държавни имоти след търг ще имат физически лица, ЕТ или фирми, които имат постоянен адрес или са регистрирани на територията на общината.
Търговете ще се провеждат в две сесии. В първата, ще може да участват фермери, които отглеждат плодове, зеленчуци, едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури, както и биопроизводители. Във втората ще могат да участват фермери, развиващи друга земеделска дейност в общината.
В търговете за държавна земя могат да участват фермери, които отглеждат не повече от 300 дка зеленчуци, 300 дка плодни градини, 300 дка едногодишни полски култури, 300 дка многогодишни фуражни култури – житни, бобови и техни смеси за изхранване на животни.
Как ще се разпределят пасищата и мерите?
В поправките на закона се въвежда и специфичен ред за разпределяне на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, в землището, в което е регистрирана фермата.
Първо, на собственици или ползватели на биологично сертифицирано отглеждане на животни.
Второ, на собственици или ползватели на ферми, които до датата на разпределението са ползвали същите имоти по договори с изтекъл срок.
И трето, на животновъдни фермери, регистрирани в съответното землище.
Комисия ще съставя протокол за окончателно разпределение на имотите в срок до 20 май, който ще се обявява в областната дирекция по “Земеделие” и на съответната община. Минималният срок на договорите е за 5 години.
