Аделина Стоянова разясни промените в стандарта за угарите пред Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006
Регламентът за дерогация по ДЗЕС 8 влиза в сила от 14 февруари и се отнася до т.нар. угари. Какво е разрешено и какво не по стандарта и защо се стигна до приемане на изключения, Това разясни в Балчик Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания“, пред членовете на Асоциацията на българските зърнопроизводители 2006 от община Генерал Тошево.
Официалната констатация на ЕС показва, че през 2022 г. стойността на продукцията от зърнено-житни култури е 80,6 млрд.евро, а през 2023 г. – 58,8 млрд.евро.
Сериозният срив от 27 % се дължи основно на спада в цените на зърното, а не на спад в производството, и е един от главните аргументи на ЕК да разреши дерогация по ДЗЕС 8, посочи Аделина Стоянова.
Изключението е само за 2024 г. и се отнася до следното: Изискването на стандарта е минимум 4 % от обработваемата земя да бъде заделена за непроизводствени цели. Вместо да се оставя земя под угар, тя да бъде заета с азотфиксиращи или междинни култури.
„Решението за дерогацията трябва да бъде взето до края на февруари като съответно всички държави, включително и България, трябва да разпишем за 2024 г. как разбираме прилагането на този стандарт“, изтъкна експертът. Площите, които в момента не са засети, могат да бъдат с азотфиксиращи култури, като коефицентът е 1 и се отчитат за целите на изпълнение на стандарта. Когато междинните култури се отглеждат без използване на ПРЗ след основна култура, те също са с коефициент 1.
Тази дерогация оказва влияние върху още два стандарта и върху екосхемите. „Именно затова предстои първо да се вземе национално решение дали искаме да се възползваме от тази дерогация, а няма причина да не го направим. И второ, ако ще се възползваме, то при какви условия ще бъде това“, допълни Стоянова.
В случай че стопаните искат да се възползват от признаването на междинните култури за целите на стандарта, освен че няма да се прилагат ПРЗ, трябва да бъде определен период от време, в който те да бъдат на полето. Най-логично е срокът на междинните култури да съвпада с покривните, за да може едновременно да се изпълнят две изисквания. Например в равнинни райони като Добруджа до 31 октомври всяко стопанство трябва да поддържа 80 % от площите с покривни култури.
„Тази година имате няколко опции. Първата е оставяте угар, както беше до момента. Втората – върху тези площи може да сложите азотфиксиращи култури. Ако обаче сте решили да засеете пролетници, тогава от площите от пшеницата например, засети предходната година, след ожънването й може да сложите междинна култура. Така тя ще изпълни ролята на покривна култура за целите на два стандарта“, посъветва стопаните Аделина Стоянова по време на дискусията.
Експертът допълни, че в рамките на Вишеградската група, в която е и България, страната ни продължава да настоява за дерогация и на ДЗЕС 6 и 7. Допълнителните екологични изисквания създават изключително много затруднения. У нас те са свързани и с масовите едногодишни договори за стопанисване и обработване на земята.
